Какво тегло да изберем

Трудно е да отслабнем и да запазим новото си тегло, особено ако сме готови на всичко, само и само да не напълнеем отново, без да имаме точна цел, без предварително да сме определили теглото, което ще ни задоволи и което можем да запазим. Често се провалят диетитепоради нереалистичното тегло, избрано като цел.

Съществуват много формули, с които се определя идеалното тегло в зависимост от височината, възрастта, пола и костната система.
Всички те са теоретично приложими, защото те се отнасят до статистически индивиди, каквито не съществуват в действителност. Освен това те не държат сметка за онова, което характеризира затлъстелия, а именно неговото предразположение към напълняване.
Затова бих заместил това теоретично тегло, което искаме да запазим, с по-стойностното понятие за тегло, което можем да запазим. А това далеч не е едно и също.

Най-доброто средство за определяне на теглото, което може да се запази, е да поискате от дебеланкото сам да прецени колко килограма му е най-лесно да свали, за да се почувства „добре в кожата си". По две причини.
Преди всичко всеки затлъстял човек е забелязал, че има тегло, което лесно постига, друго, до което слиза по-бавно, и накрая тегло, под което, каквато и диета да спазва, не може да спадне. В опита му се появява понятието за граница, която е трудно да прекоси.
А ако все пак я прекоси, да се опитва да запази постигнатото тегло е нелепо, защото необходимото усилие, за да го стори, ще е непропорционално на получения резултат.

Освен това при случаите на хроническо свръх-тегло се отдава много повече значение на понятието за благополучие, отколкото на символичната стойност на абстрактната цифра, с която бихме означили „нормалното" тегло. Предразположеният към затлъстяване не е нормално същество. И в това няма нищо пейоративно. То означава, че не бива де му се препоръчва тегло, неприсъщо на природата му. Това, което му е нужно, е да може да живее нормално, приемайки тегло, с което се чувства комфортно. Дори запазването на такова тегло вече граничи с геройство.
И накрая, дебелият човек трябва да си спомни максималното и минималното тегло, до което е стигал. Защото максималното тегло, независимо колко време го е поддържал, остава завинаги записано в организма му. Да вземем един конкретен пример.

Представете си жена, висока 1,60 м, която един-единствен ден през живота си е тежала 100 кила. Абсолютно невъзможно е тази жена да задържи теглото си на 52 кг, както препоръчват някои теоретични таблици. Биологичната памет на организма й завинаги ще запази спомена за максималното й тегло. Да й се предложи да постигне и да запази тегло от 70 кг изглежда много по-реалистично и желателно, при изричното условие да се чувства добре с това тегло.
Накрая има и едно друго абсолютно погрешно клише, от което следва да се отървете. Повечето затлъстели или просто пълни хора си въобразяват, че по-лесно ще се задържат на дадено тегло, ако първо постигнат доста по-ниско ниво.

Така например, да искаш да отслабнеш до 60 кг, за да се задържиш на 70, е повече от грешка, защото пропиляното през втория етап усилие на волята жестоко ще ви липсва, когато навлезете в втория етап, на запазването на теглото. И главно, колкото повече слабеете, толкова по-яростно ще реагира организмът ви и по-упорито ще се опитва да трупа килограми.
В заключение, нужно е да си изберете тегло, което може да се запази - достатъчно високо, за да бъде постижимо, и достатъчно ниско, за да сте толкова доволни, че да пожелаете да го запазите.