Хранителни Вещества

Да формулираме накрая няколкото основни принципа, към които добрият режим за отслабване трябва да се придържа.

Големият враг на всеки, който възнамерява да се подложи на диета за отслабване, са несъмнено мазнините, както животински, така и растителни. Дори без да взимаме под внимание съдържанието им в месата и рибите, достатъчно е да си спомним за олиото за салата, както и за мазните сирена и салами, за да присъдим на мазнините палмата на първенството за приноса им в натрупването на калории. Следователно една резултатна диета трябва да започва с намаляване или отстраняване на богатите на мазнини храни.

Следва също да се знае, че животинските мазнини са единствените, които съдържат холестерол и триглицериди. Затова те трябва системно да се намаляват в случай на предразположение към сърдечносъдови заболявания.

Друг враг на кандидата за отслабване са простите въглехидрати. Не бавната захар на пълнозърнестия хляб или на бобовите растения, а бързата захар, трапезната захар, която често се усвоява едва ли не едновременно с приемането й и чието присъствие улеснява преминаването и усвояването на всичко останало. Прикрити зад сладкия си вкус, предназначени за „занимавка" между две хранения, въглехидратите ни карат да забравяме високата им калорийна концентрация.

Белтъчините имат умерена калорийна стойност - 4 калории на 1 грам.
Най-богатите на белтъчини храни, като месото или рибата, притежават високоустойчива на смилане съединителна тъкан, която прави усвояването им непълно. Тази тяхна характеристика е истинска манна небесна за дебеланкото на диета, който по дефиниция е голям усвоител на калории.

Специфичното динамично действие на протеиновите храни е калорийната цена на разграждането им по време на храносмилането. За това разграждане отиват 30% от калориите, много повече отколкото при всяка друга храна.

Никога не трябва да се спазва диета, препоръчваща по-малко от 60 до 80 г чисти белтъчини. Освен ако кандидатът за отслабване не желае да ограби собствените си мускули, а кожата му да увехне.

Пикочната киселина не е опасна, тя е естествен отпадъчен продукт на белтъчините, който се изхвърля напълно чрез всекидневното приемане на литър и половина вода.

Не трябва да се забравя, че колкото по-бавно се усвоява една храна, толкова по-късно ще се появи гладът. Сладките храни се абсорбират и асимилират най-бързо. Следват мазните храни и чак накрая протеино-вите. Онези, които са непрекъснато гладни, сами могат да си извадят заключенията.