ПРОТЕИНИ или БЕЛТЪЧИНИ

Протеините са третото универсално хранително вещество. Те образуват голяма група азотни продукти, сред които подгрупата на протеините - най-дългите молекули, влизащи в структурата на живите същества. Най-богатите на протеини храни ни се доставят от животинското царство. Техният най-изтъкнат източник е месото.
В овчето и агнешкото има значително повече мазнини, които осветляват цвета на месото и намаляват съдържанието на протеини. И най-сетне свинското, което е още по-тлъсто, не съдържа достатъчно белтъчини, за да влезе в групата на истински богатите на белтъчини храни.
Дреболиите са много богати на белтъчини и много бедни на мазнини и въглехидрати с изключение на черния дроб, който съдържа малко захар.
Птичето месо, е сравнително постно и много богато на белтъчини, особено пуешкото и бялото пилешко месо.

Рибите, главно постните бели риби, като морския език, ската, треската и мерлузата, са истинска мина на протеини с висока биологическа стойност. Рибите от студените морета, като сьомгата, тона, сардината и пъстървата, са по-тлъсти, което леко намалява количеството протеини, които се съдържат в тях. Независимо от това те са отлични снабдители на протеини и видни защитници на сърдечносъдовото здраве.
Раците и мидите са постни и не съдържат въглехидрати, следователно са богати на протеини. Ракообразните обикновено не се препоръчват заради съдържанието на холестерол, но той се намира в червената част на главата на животното, а не в месото, което позволява да се консумират без страх скариди, крабове и други морски дарове, стига да се отстрани главата.

Яйцето е интересен източник на протеини. Жълтъкът съдържа и мазнини, както и достатъчно холестерол, за да се избягва в случай на предразположение към сърдечносъдови заболявания. Затова пък белтъкът е най-чистият и най-пълноценен познат протеин и служи за еталон, по който се равняват всички останали протеини.
Растителните белтъчини се съдържат в повечето зърнени храни и бобови растения, които обаче са твърде богати на въглехидрати, за да бъдат включени в про-теинова диета. Освен това, ако не се смята соята, растителните белтъчини имат ниска биологична стойност и не съдържат някои жизненонеобходими аминокиселини, така че не могат да се консумират самостоятелно продължително време.

Човекът е месояден ловец

Важно е да се знае, че човекът е надскочил животинския стадий, като е станал месояден. Подобно на съвременните антропоидни маймуни неговите прадеди са били вегетарианци, макар понякога да са убивали други животни, за да се хранят с тях. Едва когато е станал колективен ловец и оттам - активен консуматор на месо, той е придобил чисто човешки способности. Tака че организмът му притежава храносмилателна и отделителна система, които и днес му позволяват да се храни с неограничено количество месо и риба.

Усвояване, загуба на калории и засищане

От всички хранителни вещества протеините се усвояват най-бавно - за повече от три часа. Причината е проста. Протеиновите молекули представляват дълги вериги от здраво свързани брънки. За да се преодолее тяхната съпротива, е необходимо добро дъвчене, продължително смилане и главно съвместната атака на различни панкреатични сокове.
Продължителната работа по извличане на калориите струва скъпо на организма. Изчислено е, че за да измъкне 100 калории от дадена протеинова храна, той изразходва близо 30. Резюмираме тази особеност, като казваме, че протеините имат специфично динамично действие от 30%, докато за липидите то е 12%, а за глу-
цидите - 7%.
Онова, което трябва да запомним в случая, е, че когато кандидатът за отслабване консумира месо, риба или обезмаслено кисело мляко, простият факт на смилането и усвояването му налага работа, която води до загуба на калории и така намалява енергийния принос на приетата храна. Ще се върнем на този въпрос по-нататък, в главата, посветена на начина на действие на чистите белтъчини.
Освен това продължителното смилане и усвояване забавя изпразването на стомаха и усилва усещането за насита.

Единственото жизненоважно хранително вещество

От трите универсални хранителни вещества само белтъчините са жизненоважни за съществуването ни.
Въглехидратите са най-малко необходими, защото човешкият организъм сам произвежда глюкоза, тоест захар, от месото или мазнините. Точно това става, когато гладуваме или спазваме диета- използваме резервите си от тлъстини, за да ги превърнем в необходимата за функционирането на мускулите и мозъка глюкоза.

Същото важи и за мазнините, които затлъстелият майсторски произвежда и трупа, консумирайки много захар или месо.
Човешкият организъм обаче не може да синтезира белтъчини. А самият факт на живеенето, поддържането на мускулната система, подновяването на червените кръвни телца, зарастването на раните, растежът на косата и дори функционирането на паметта, всички тези жизненоважни операции изискват всекидневен минимум от 1 грам белтъчини на килограм телесно тегло.

При недостатъчен прием на белтъчини организмът е принуден да черпи от резервите си, главно от мускулите, но и от кожата и дори от костите. Това става, когато спазваме неразумни диети, като водната диета, основана на приемане на вода и нищо друго, или диетата на Бевърли Хилс, съставена изключително от екзотични плодове - прочутата диета на холивудските звезди, които, ако наистина са я спазвали, сигурно са загубили много от чара си.

Следователно кандидатът за отслабване трябва да знае, че колкото и ограничителна да е една диета, тя никога не трябва да осигурява по-малко от 1 грам белтъчини на килограм телесно тегло на ден, като белтъчините бъдат равномерно разпределени между трите хранения. Недостатъчна закуска, парче ябълков сладкиш или блокче шоколад на обяд и пица или плод на вечеря са менюта, лишени от белтъчини и предоставящи идеална възможност за увяхване на кожата и за общо отслабване на организма.

Ниска калорийна стойност на белтъчините

Един грам белтъчини ви доставя само четири калории, тоест колкото захарта и два пъти по-малко от мазнините. Но голямата разлика е, че и в най-богатите на белтъчини храни това вещество не е толкова концентрирано,колкото са глуцидите в трапезната захар или липидите в олиото и маслото.

Всички меса, риби и други протеинови храни съдържат само 50% усвоими белтъчини, останалото е отпадък или спомагателна неизползваема тъкан. Така една пуешка или говежда пържола от 100 грама дава 200 калории и като си спомним, че за да я усвои, организмът изразходва 30% от калорийната й стойност, тоест 60 калории, виждаме, че от нея остават само 140 калории, колкото има в обикновената супена лъжица олио, която ни изглежда толкова безобидна, когато я изсипваме върху зелената салата. Тази проста констатация е достатъчна, за да си дадем сметка за огромното значение на диета, която би се осмелила да предложи за ограничен период от време само белтъчини. Два недостатъка на белтъчините

▪ Съдържащите белтъчини храни струват скъпо. Цената им е относително висока - месото, рибата, морските дарове могат да нарушат един скромен бюджет. Яйцата, птиците, дреболиите са по-достъпни, но все пак влизат в най-луксозната категория храни. За щастие от известно време насам са се появили млечни продукти с много ниска масленост, които осигуряват белтъчини с отлично качество на ниски цени.

▪ Богатите на белтъчини храни са богати и на отпадъчни вещества. Обратно на повечето други храни белтъчните не се разграждат напълно и в организма остава известно количество отпадъци, като например пикочната киселина, които трябва да бъдат изхвърлени. На теория увеличената консумация на такива храни би трябвало да увеличи съдържанието на тези отпадъци. На практика обаче човешкият организъм, и по-специално бъбрекът, разполага с механизми за изхвърляне, които се справят отлично с тази задача, но за тази цел имат нужда от увеличено количество вода. Бъбрекът изчиства кръвта от пикочната киселина при едно изрично условие - да се увеличи количеството приемана вода.
Затова е много важно да се пие повече вода винаги когато се консумира богата на белтъчини храна, особено през фазите на прием на чисти белтъчини.