ВЪГЛЕХИДРАТИ

 
Тази категория хранителни вещества, много разпространена и много ценена, винаги е снабдявала човека, независимо от мястото, епохата и културата, с повече от 50% от енергетичната му дажба.
В продължение на хилядолетия освен плодовете и медът, единствените консумирани от човека глуциди са били така наречените днес бавни захари - зърнени храни, тестени храни, бобови растения и пр. Тяхната особеност е, че се абсорбират постепенно, увеличават умерено кръвната захар и позволяват да се избегне инсулиновият шок, чиито вредни последствия за здравето и особено за напълняването днес познаваме много добре.

С откритието на методи за извличане на захар от захарната тръстика и после, в по-големи мащаби, от захарното цвекло и с непрекъснато увеличаващата се консумация на сладки храни и на бързи захари човешкото хранене коренно се промени.
Тъй като са първокачествено хранително гориво, глуцидите са много подходящи за спортиста, физическия работник или юношата. Но далеч не са толкова полезни за мнозинството от хората, които днес водят заседнал живот.

Бялата захар и всичките й производни - сладкиши, бонбони и пр., са чисти въглехидрати, усвоявани от организма със светкавична бързина.
Нишестените храни, макар да не са сладки, също са много богати на глуциди. Това са: брашнените храни (хлябът, особено белият хляб, кракерсите, сухарите, зърнените храни и пр.), макаронените изделия, картофите, бобовите растения - грах, леща, фасул и др.
Най-богатите на глуциди плодове са бананите, черешите и гроздето.
Виното и всички алкохолни напитки също съдържат глуциди.
Както и сладкарските изделия, които са вкусна комбинация от брашно, захар, плюс мазнини.

В 1 г въглехидрати се съдържат само 4 калории, но те се удвояват от организма изцяло, което повишава енергийната им производителност.
Освен това нишестените и брашнените продукти се смилат бавно и произвеждат газове, които причиняват колкото неприятно, толкова и неестетично подуване.

Повечето от съдържащите въглехидрати храни са с високо ценен вкус, както нишестените и брашнените, така и сладките. Афинитетът към сладкото е отчасти вроден, но повечето от психолозите виждат в него резултат от възпитанието на малкото дете, което свързва сладкиша с наградата.
И накрая, въглехидратните храни са почти винаги относително евтини, поради което присъстват на всички маси, от най-богатите до най-бедните.
В заключение може да се каже, че съдържащите глуциди храни са едновременно вездесъщи и така високо ценени, че често се използват не само като награда, а и за „занимавка".

В метаболично отношение глуцидите улесняват отделянето на инсулин, който насърчава произвеждането и натрупването на мазнини.
От всичко казано дотук става ясно, че глуцидите са хранителни вещества, към които предразположеният към затлъстяване би трябвало да изпитва подозрение. Това подозрение днес се пренасочва към мазнините, които напълно заслужено стават враг номер едно На дебелия. Но това не е причина да притъпим бдителността си, особено през първата ударна фаза, която трябва да е колкото резултатна, толкова и бърза.